За разлика от това, което заглавието може би внушава, няма да ви описвам брилянтни проникновения на Джоузеф Конрад и/или Франсис Форд Копола. Просто искам да почувствате болка. Голяма болка. Преди две седмици Altariel беше написала в блога си много хубав пост за любимите й илюстрации по Толкин, но аз, тъй като съм със садо-мазо наклонности, реших да направя преглед на най-лошите изображения, които съм срещал. Така че вижте следния (много графичен) пост и надежда всяка тука оставете!
1) „Първата среща на Арагорн и Арвен” от Джордж Зийл: Робин Худ - мъж в чорапогащи, се влюбва в манекен с празно изражение и синя нощница. Космическото значение на тяхната връзка е илюминирано чрез: а) някакви лазерни лъчи от кръжащ над гората космически кораб или б) Божията светлина, излъчвана от свещения кивот, както е изобразено в „Похитителите на изгубения кивот.
2) „Улмо и Туор” от Тед Насмит: Въпреки, че Тед Насмит е официалния илюстратор на Силмарилиона и има няколко очарователни и пленителни рисунки, тази е перфектен пример за това какво не харесвам в стила му: Крещящи цветове и някакъв полъх от първолашка наивност от лошия вид, която в този случай завършва с ментовозелено-тюркоазен Валар със стратегически поставена брада.
3) ”Берен и Кархарот” от Игор Кордей е най-добрата причина защо Толкин и Конан Варварина не добро преплитане правят. Никога. Погледнете по-добре Берен, между другото и ще се усъмните във вкуса на Лутиен за мърляви смъртни. Или в зрението й. Или в психиката й.
4) Несъмнено „Предвестникът” на Макъл Уелан изобразява Уста на Саурон, която е безкрайно предпочитана от извращението на Питър Джаксън, но все още се чудя защо Моисей е слязъл от планината Синай чак до Моранон и защо дори не си е направил труда да донесе десетте божи заповеди.
5) Дракони, играещи Туистър, a.k.a. “Падането на Гондолин” от Роджър Гарланд. Или всъщност нещо в отговор на конкурс за изключително перверзно порно съчинение от Библиотеката на Мория? Кой знае.
6) Става все по-добре: Някога хрумвало ли ви е, че Лутиен може да е била екзотична танцьорка, а Берен – още един Робин-Худ-двойник, този път с малко повече от леко изразени воайорски наклонности? Ами на мен не беше, но очевидно на Роуена Морил е, и рисунката й на Берен и Лутиен отразява хода на мисълта й.
7) Всъщност Роуена Морил заслужава и второ почетно споменаване в тази зала на ужасите. Нейните мъжествени гондорци без гащи, заобиколени от мацки от седемдесетте в „Последния наместник” са винаги подходящи за няколко тъпи шеги, тип „Гондор няма гащи. Гондор няма нужда от гащи!”. И отказвам да повярвам, че русият бодибилдър трябва да е Фарамир.
8) Евтините илюстратори на Толкин, парадиращи с познанията си по история на изкуството не винаги създават впечатляваща картина. Дори не една, очевидно вдъхновена от „Пиета” на Микеланджело, само че с полугол Боромир като фигурата на Христос, най-грозния Арагорн, който някога съм виждал, и градинско украшение. Гимли на преден план.
9) О, вижте! В ”Пътеката на мъртвите” Дарел Суийт ни води розовеещи призраци! Левитиращ кон! Леголас с лилави панталони! И Арагорн в консерва риба тон.
10) На ”Сватбата на Арагорн и Арвен” от Братя Хилдебрант Моисей се е отклонил от Моранон към Минас Тирит и става кум на
Няма коментари:
Публикуване на коментар