Едно прикаска за Спящата Принцеса, нецензурирано

Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама псилютно грозен дащеря. Ма токлу грозен - смрът. Като го погледнеш и напрао ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кърщенето, и сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал.
Обачи, имало един добро фея, и той каза:
- Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата.
- Анджък, ашколсун, мерси! - казал кралицата. Щот са, то верно майка му, ама гледа реално на нещтата.
- Ше баялдиса - мъди! - викнало Злото фея. (То ного са ядосал че са го туриле най-близо при креватчето, и не мое си напрай джамбурето - кво апне или пийне - венага връща) - Ич нема а пукяса, ми кат са избуши сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне, тогаа ши става.
И аман-заман, нема кво да прайш. Кото - такова. Минава бая годин и малкото принцеса пурасва и стана най-грозния девойка ф Млечното път. Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин, некаф обущар толко са сплашва като го видя, че почва да бега и спуснал шилото. И нали са сещаш, Мемет? Тва кат вижда шилото и давай, да си го завре у гъзо. Щот не само грозен, ми и прос. И ляга и почна да хърка. Ама хърка ти казвам - бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората, и го затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали че нали, тва друго прикаска и така.
И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика:
- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та да знам, та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. - Толку ного и бил мъка за щерката.
- Кат са намери принц, тогава ше са збужда, дееба и киликанзера истръпнал.
- А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка, ма?
- Любоф кьораво, ма. То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери. Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва майчинската сарце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем годин.
И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една принц. Не било баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар - да си ебе мамата. Ебало какво добара - живо и умряло. И некои му викали "Некрофил", ама него му било през... нали, щот и без тва не са родило ного умен, апа и сас времето, по-прос станало.
Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А де! Слиза от транспорта, свалил каската - слуша: "Рррррръъъъмх - хъъъъъърф!". Ай сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са усеща - тва под земята нещо хърка.
- Абе кой заспал тука бе? - вика, и веднага са сети че само женско мое така яко да бичи. И го фанал яко некро... тва, любофта. И са фарлило на земята и копа. И изкопва кофчега. И таман продупчило един дупка на необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слуша отвътре:
- Ааа, давай първо да са цалувами!
Абе кой тука хухавели, бе? Фаща и расковава целото капак, и кат поглежда - веднага пада ф несвяс. От ужас очите му исфръкна и той - долу. Комоцио.
И принцесата вика:
- Адеее, раздават принцове! - и му са фърля отгоре, и докат още не са опраил го... така. И, чудо! Грозното принцеса са превръща на още по-грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа - некаф кофчег и един жаба. "Ебагомайката, колко пих фчера бе?" И си мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата стана мнооого красиф принцеса, и вика: Давай да са женим! И тоа вика убаво, и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото принцеса казал: Ами каде, бе ко стана сас жененето? - и тоа като са ядосва, и траааас - набримчи го един тукат. И красивото принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува - пак красиф принцеса - аре пак го напънал, после пак - траааас тукатите - пак жаба. А! Аре трето път - пак така.
И принца мисли, мисли и вика:
- Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. - и прибра жабата ф джоба. И оттогава са опрай.
И така...

The horror!

[от http://aervir.livejournal.com]

За разлика от това, което заглавието може би внушава, няма да ви описвам брилянтни проникновения на Джоузеф Конрад и/или Франсис Форд Копола. Просто искам да почувствате болка. Голяма болка. Преди две седмици Altariel беше написала в блога си много хубав пост за любимите й илюстрации по Толкин, но аз, тъй като съм със садо-мазо наклонности, реших да направя преглед на най-лошите изображения, които съм срещал. Така че вижте следния (много графичен) пост и надежда всяка тука оставете!

1) „Първата среща на Арагорн и Арвен” от Джордж Зийл: Робин Худ - мъж в чорапогащи, се влюбва в манекен с празно изражение и синя нощница. Космическото значение на тяхната връзка е илюминирано чрез: а) някакви лазерни лъчи от кръжащ над гората космически кораб или б) Божията светлина, излъчвана от свещения кивот, както е изобразено в „Похитителите на изгубения кивот.


2) „Улмо и Туор” от Тед Насмит: Въпреки, че Тед Насмит е официалния илюстратор на Силмарилиона и има няколко очарователни и пленителни рисунки, тази е перфектен пример за това какво не харесвам в стила му: Крещящи цветове и някакъв полъх от първолашка наивност от лошия вид, която в този случай завършва с ментовозелено-тюркоазен Валар със стратегически поставена брада.


3) ”Берен и Кархарот” от Игор Кордей е най-добрата причина защо Толкин и Конан Варварина не добро преплитане правят. Никога. Погледнете по-добре Берен, между другото и ще се усъмните във вкуса на Лутиен за мърляви смъртни. Или в зрението й. Или в психиката й.


4) Несъмнено „Предвестникът” на Макъл Уелан изобразява Уста на Саурон, която е безкрайно предпочитана от извращението на Питър Джаксън, но все още се чудя защо Моисей е слязъл от планината Синай чак до Моранон и защо дори не си е направил труда да донесе десетте божи заповеди.


5) Дракони, играещи Туистър, a.k.a. “Падането на Гондолин” от Роджър Гарланд. Или всъщност нещо в отговор на конкурс за изключително перверзно порно съчинение от Библиотеката на Мория? Кой знае.


6) Става все по-добре: Някога хрумвало ли ви е, че Лутиен може да е била екзотична танцьорка, а Берен – още един Робин-Худ-двойник, този път с малко повече от леко изразени воайорски наклонности? Ами на мен не беше, но очевидно на Роуена Морил е, и рисунката й на Берен и Лутиен отразява хода на мисълта й.


7) Всъщност Роуена Морил заслужава и второ почетно споменаване в тази зала на ужасите. Нейните мъжествени гондорци без гащи, заобиколени от мацки от седемдесетте в „Последния наместник” са винаги подходящи за няколко тъпи шеги, тип „Гондор няма гащи. Гондор няма нужда от гащи!”. И отказвам да повярвам, че русият бодибилдър трябва да е Фарамир.


8) Евтините илюстратори на Толкин, парадиращи с познанията си по история на изкуството не винаги създават впечатляваща картина. Дори не една, очевидно вдъхновена от „Пиета” на Микеланджело, само че с полугол Боромир като фигурата на Христос, най-грозния Арагорн, който някога съм виждал, и градинско украшение. Гимли на преден план.


9) О, вижте! В ”Пътеката на мъртвите” Дарел Суийт ни води розовеещи призраци! Левитиращ кон! Леголас с лилави панталони! И Арагорн в консерва риба тон.


10) На ”Сватбата на Арагорн и Арвен” от Братя Хилдебрант Моисей се е отклонил от Моранон към Минас Тирит и става кум на Астерикс Арагорн, който е решил да се ожени за забулена калугерка.

Е как никой не се сети...